=

http://www.beglika.org/bg/ludo-pile.html-0

ps:
"pileto" e lubimata mi kniga.
zashtoto 1 moje da se osvobodi, da otleti ot civilizaciqta kato nein defekt

30 days with same sex household with 4 children

The only thing that makes me cry in this world makes me cry every day

Alone in Tokyo HD from Philip Bloom on Vimeo.

NORMALITY
You are doing it wrong

"ами додо и на мен не ми харесва, но е така, не можем нищо да направим по въпроса". това беше отговора/съвета на моя приятелка социален психолог на моите разсъждения за ултраважността прикачена към външния вид от обществото. такива мисли ме нервират. и ме плашат. разбирам, колко са кухи, но са опасни. те са мечтата на пастира, или може би, и по-точно, те са чобанина (ако това значи викач), те са кучето пазач. защо са кухи? защото освен идеята за предопределност и липса на мислене, подобни твърдения обясняват "сегашното положение" като произволно стечение на обстоятелствата. това, което днес се приема за нормално/ненормално, не идва от нищото - тези разбирания имат своите корени и зад тях стоят ценности, които се реинфорсират чрез дадените разбирания и практики. какво значи така е? ако си гей в охайо, можеш да бъдеш уволнен законно поради сексуалната ти ориентация - не са болни, ама така е, нищо не можем да направим. ?
според мен нещо тъпо и грешно и разрязващо морала и ощетяващо човешки права, независимо от колко хора и колко пъти е повтаряно и практикувано, не променя характера на нещотъпо-то.

след невротичната ми прелюдия, искам да преставя ето тези няколко въпроса
(Questions for Heterosexuals developed by Martin Rochlin, Ph.D., 1977)

1. Какво според вас е причинило вашата хетеросексуалност?

2. Кога и как за първи път решихте, че сте хетеросексуална/ен?

3. Възможно ли е вашата хетеросексуалност да е просто фаза, която ще израстнете??

4. Възможно ли е просто да се нуждаете от добър гей любовник?

5. Възможно ли е невротичен страх от собствения пол да е причина за хетеросексуалността ви?

6. Хетеросексуалистите имат истории на провал в гей връзките си. Мислите ли че сте се обърнали към хетеро ориентацията заради страх от това да бъдете отблъснати??

7. Ако никога не сте спали с някой от вашия пол, откъде знаете че няма да го предпочетете?

8. Ако хетеросексуалността е нормална, защо повечето психично болни пациенти са хетеросексуални?

9. На кого сте разкрили хетеросексуалните си предпочинания? Как реагираха?

10. Вашата хетеросексуалност не ме обижда ако не се опитвате да я приложите към мен. Защо се чувствате задължени да прелъстявате други към вашата сексуална ориентация?

11. Насилниците на деца са хетеросексуални в пъти повече, отколкото хомосексуални. Наистина ли бихте се чувтвали спокойно, ако учителите на децата ви са хетеросексулани?

12. Защо настоявате хетеросексуалността ви да е публично очевидна? Не може ли просто да бъдете каквито сте, без да манифестирате?

13. Хетеросексуалистите си поставят стереотипни секс-роли и ограничения в леглото. Защо се придържате към такава нездравословна игра на роли?

16. Защо хетеросексуалнистите придават толкова голямо значение на секса?

17. При цялата социална подкрепа, която бракът получава, нивото на разводите се покачва. Защо има толкова малко надеждни хетеросексуални връзки?

За катастрофите и шофьорлъка като цяло...

Имам един познат, който кризата здраво го е налегнала - криза в отношенията, криза на възрастта, криза в портмонето..
Същият този, който иначе плахо пристъпва по тротоара, щом се качи зад волана на автомобила си, претърпява "пълна промяна", за която и Гала може да мечтае!
Възвръща поизтънялото си его и натиска педала с все сила! Опиянен от собсвеното си величие и можене някак пропуска покрай себе си незначителни неща, като знаци, пътна обстановка, показание на километража и лети ли лети напред пред проблемите (онези,с които плахо стъпаше по тротоара)...докато не се блъсне някъде!!!
Ще си кажете - "Прав си е човекът! В скапаното време, в което съществуваме и оцеляваме (умишлено не използвам живеем), единствено зад волана можеш да имаш сила! Усещането, че упражняваш контрол, често заблуждава обаче и прътъпява инстинкти, от които може да зависи живота ти и на неколцина други, които нямат идея и вина за положението ти, но могат да понесат последствията!!!И после всички ние да се тюхкаме и да гледаме гузно черните статистики по медиите, в които само се брои...и числата стават отчайващо големи...обричащо големи!
Разбира се тази форма на рзмисъл и съжаление трае престъпно малко, докато заемем удобното местенце зад волана!
Всеки път, когато ни "се размине" на пътя, когато по чудо се измъкнем, когато уменията, инстинкта, провидението или реакцията на оня отсреща ни помогнат да избегнем най-лошото, си казваме "Успях!"...какво УСПЯХ... да не стана убиец или да не бъда убит.
Защо трябва да се стига до състояние "успял" и неуспял" (на пътя)?
Защо позволяваме на агресията или пък увереността да замъглят здравия разум!

Рискът, като всяко друго начинание, има своите нюанси! Понякога е наложителен, дръг път - дори здравословен, но понякога е неоправдан - когато предизвикваш живота, за да угодиш на собственото си его!

Връщам се към разказа за своя познат, с който започнах.
Веднъж той ми беше споделил - "Никой не може да ми заповядва в собствения ми автомобил, ако искат да ме глобяват до дупка, в моята кола командвам аз" - да, подходящо изказване на дете, увлечено по блъскащите колички, познати ни от детските години...да, ама не!
Кое дава право на човек да застраши, обрече или отнеме собствения си или нечий чужд живот, заради едното безрасъдство, заради глупав импулс...
И ако в първият случай, това е донякъде личен избор, то ЖЕРТВАТА не е имало браво на такъв!

Аз самата нямам нито самочувствието, нито миналото на добър шофьот, но си обещавам, че ще помисля и ще се постарая...обещайте си вие!

~twitter.com/kossara

http://justdodoit.blogspot.com/2008/04/blog-post_29.html

преди година се опитах да споделя
за надеждата като враг и враговете като път към нас, като наши учители

враговете близо

"Не губи надежда"
?

да осмеем ли клишето? да се позовем на източни тълкувания, клеймящи против надеждата като огромна вреда и зло, продиктувана от уповаването на нелогичното, чакането друг( нещо друго ) да се намеси в наша полза, след като сами ни е мързяло да го направим... поговорката ни съветва враговете да държим по-близко до нас дори от приятелите!

-Затова не губи надежда в мен!
-Но какво искаш ти. Кажи ми!
-Искам надежда.. остави вярата и любовта на виждащите. Дай ми надежда