цветята



обичам децата,защото са непоправимо искрени

защото са много умни

защото не се поддават на дресировка-те са отделни и самостоятелни личност малко след като навършат 2 и осъзнават това

защото виждат убягващи на възрастните звезди

защото са мънички магове и фокуси

защото не мислят как се обличат

защото сънуват това,което виждат

защото се страхуват да влизат на дълбоко

защото искат да играят с жълтите пионки

защото защитават

защото "си играят"

защото знаят какво е добро и зло без да ги учиш

защото танцуват

БТР казват,че децата са цветята на живота.Аз казвам,че обичам децата както като дете обичах шоколадовите бонбони.Иска ми се да имам много деца.Това,че ги обичам много не знам дали ще ме направи добър родител.Ще се постарая да бъда мислещ такъв.И да им внуша да не се плашат от нищо,да не са крайно рационални или крайно романтични и да слушат вътрешния глас,който няма да ги подведе



Глава в облаците



Всяка книга за войната остава дълго в мен или въобще не си отива.




Така е и с тази класическа история "любов по време на война" - британец идеалист и французойка не даваща два франка за това какво се случва по света по време на Гражданската война в Испания и последвалата я Втора Световна..и най-добрата им приятелка-испанка.




Пропита с изключително много тъга,историята ти задава въпроси за престъплението и наказанието,за справедливостта и благодарността,за капризите,за света,за промените,за приятелството..А и дава отговор на въпроса за вечната любов.Има ли я?

Оставам изтискан и тъжен след такъв край,чувствам как идеализма в мен се събужда,без никога да е заспивал,как вярата ми в доброто парадоксално се засилва.чувствам се убеден..




карма


Идват избори,идва есен,идват изпити,идват приливи,идват пълни промени,идват острови на изкушението..но най-вече,идват избори.Цял живот срещаме изборите и гласуваме-вота ни на кръстопът е отправна точка,определящ и фундаментален главно не заради самата важност на вота за момента,колкото заради значимостта си в бъдещето като единствен.Няма връщане назад,а обръщането не е препоръчително,даже е безполезно ..не,вреди.

Моментите на избор в живота ни оставят точки на кармичната ни карта,които могат да се свържат след време както Стив Джобс прави..моята истина е там,че не избираме трибулациите,срещащи се по пътя-карма!Но избираме самия път-там играе свободната воля.А ако не знаеш колко черен е пътя-така ти било писано!
Избирайки,ти си пишеш историята