За катастрофите и шофьорлъка като цяло...

Имам един познат, който кризата здраво го е налегнала - криза в отношенията, криза на възрастта, криза в портмонето..
Същият този, който иначе плахо пристъпва по тротоара, щом се качи зад волана на автомобила си, претърпява "пълна промяна", за която и Гала може да мечтае!
Възвръща поизтънялото си его и натиска педала с все сила! Опиянен от собсвеното си величие и можене някак пропуска покрай себе си незначителни неща, като знаци, пътна обстановка, показание на километража и лети ли лети напред пред проблемите (онези,с които плахо стъпаше по тротоара)...докато не се блъсне някъде!!!
Ще си кажете - "Прав си е човекът! В скапаното време, в което съществуваме и оцеляваме (умишлено не използвам живеем), единствено зад волана можеш да имаш сила! Усещането, че упражняваш контрол, често заблуждава обаче и прътъпява инстинкти, от които може да зависи живота ти и на неколцина други, които нямат идея и вина за положението ти, но могат да понесат последствията!!!И после всички ние да се тюхкаме и да гледаме гузно черните статистики по медиите, в които само се брои...и числата стават отчайващо големи...обричащо големи!
Разбира се тази форма на рзмисъл и съжаление трае престъпно малко, докато заемем удобното местенце зад волана!
Всеки път, когато ни "се размине" на пътя, когато по чудо се измъкнем, когато уменията, инстинкта, провидението или реакцията на оня отсреща ни помогнат да избегнем най-лошото, си казваме "Успях!"...какво УСПЯХ... да не стана убиец или да не бъда убит.
Защо трябва да се стига до състояние "успял" и неуспял" (на пътя)?
Защо позволяваме на агресията или пък увереността да замъглят здравия разум!

Рискът, като всяко друго начинание, има своите нюанси! Понякога е наложителен, дръг път - дори здравословен, но понякога е неоправдан - когато предизвикваш живота, за да угодиш на собственото си его!

Връщам се към разказа за своя познат, с който започнах.
Веднъж той ми беше споделил - "Никой не може да ми заповядва в собствения ми автомобил, ако искат да ме глобяват до дупка, в моята кола командвам аз" - да, подходящо изказване на дете, увлечено по блъскащите колички, познати ни от детските години...да, ама не!
Кое дава право на човек да застраши, обрече или отнеме собствения си или нечий чужд живот, заради едното безрасъдство, заради глупав импулс...
И ако в първият случай, това е донякъде личен избор, то ЖЕРТВАТА не е имало браво на такъв!

Аз самата нямам нито самочувствието, нито миналото на добър шофьот, но си обещавам, че ще помисля и ще се постарая...обещайте си вие!

~twitter.com/kossara