преди година се опитах да споделя
за надеждата като враг и враговете като път към нас, като наши учители
враговете близо
"Не губи надежда"
?
да осмеем ли клишето? да се позовем на източни тълкувания, клеймящи против надеждата като огромна вреда и зло, продиктувана от уповаването на нелогичното, чакането друг( нещо друго ) да се намеси в наша полза, след като сами ни е мързяло да го направим... поговорката ни съветва враговете да държим по-близко до нас дори от приятелите!
-Затова не губи надежда в мен!
-Но какво искаш ти. Кажи ми!
-Искам надежда.. остави вярата и любовта на виждащите. Дай ми надежда
Няма коментари:
Публикуване на коментар