"Не губи надежда"
?
да осмеем ли клишето? да се позовем на източни тълкувания, клеймящи против надеждата като огромна вреда и зло, продиктувана от уповаването на нелогичното, чакането друг( нещо друго ) да се намеси в наша полза, след като сами ни е мързяло да го направим... поговорката ни съветва враговете да държим по-близко до нас дори от приятелите!
-Затова не губи надежда в мен!
-Но какво искаш ти. Кажи ми!
-Искам надежда.. остави вярата и любовта на виждащите. Дай ми надежда
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
защо говориш за надежда, само когато ни е мързяло да направим нещо? според мен надеждата е нещо много по-съкровено. :) това ми напомни за една песен: "...искрица надежда ми дай/ в замяна сърцето си давам/ и обич, и обич безкрай..."
ami nastroenieto mi e protiv nadejdata.. nqkak si tova sykrovennoto, kym koeto ti se otnasqsh, moje bi go naricham vqra.
nadejdata ne me kefi.
no nali vse pak se utochnih - zavisi kvo narichash nadejda
Публикуване на коментар