давай ако можеш

дали въобще съществуват дадености в нашия живот-семейството,дома,самия живот,грамотността,мечтите,очите?

отговорът не може да бъде напълно отрицателен, след като милиони хора се събуждат сутрин и поглеждайки през прозореца в мозъка им не се възпроизвежда електрическият сигнал в някой от хилядите милиарда неврони, преминаващ през дендритите и аксоните, развърлян от синапсите в цялата нервна верига, еквивалентен на мисълта "господи,колко е прекрасно, че в тази сутрин аз мога да отворя очи и да се зарадвам на снега/дъжда/слънцето/цветята/съблазнителната съседка.."В нашите мозъци се задействат съвсем различни неврологични взаимодействия, изразяващи "ех как ми се ще да не ходя на работа/у-ще и да се занимавам със загубените колеги/шефове/даскали/съученици/лелки в павилиона.Или "защо ми е толкова скучен живота,къде е магията".не виня тази ни непозитивна неблагоразположеност,защото житейският ни ракурс е захлупен,забутан някъде в дълбоката отрицателност в трети квадрант на декартовата координатна система.
съвсем друго посочвам като фатално,а именно склона или наклона на отношението ни към света в същата координатна система-отрицателен.Откакто Никола ми обясни формулата за изчисляването на този наклон,а и отпреди това, знам, че сметките показват неприятен резултат.Ако магията е налице - Магията, за която сутрин питаме, вместо да благословим всичко, което имаме, вместо да се радваме на живостта си, тогава ние приемаме тази магия като гарантирана, низчерпаема, недостатъчна и едва ли не незначителна.Е,това е срамното!Дори да можем да заживеем в най-сочния си сън, да притежаваме най-бленуваното, ще се появи по-бленувано,по-апетитно..а ако по чудо решим, че те това е мечтата и реалността в едно и няма по-"сто двайсет и четири каратово" съществуване, тази скъпоценност е нашия трофей, който не трябва да бъде защитаван от претендентите, който не трябва да бъде мотив,вдъхновение,въздух и цвете,което грижливо да поливаме,да му говорим,да го галим,да пазим от плевели.Това е нашата купа,стояща на камината.Точка

Циментирайки някакъв ачийвмънт преебава всички усилия и изкривява до неузнаваемост гореописваната линия.Стремейки се към нещо истински не ознaчава постигайки го да го сложиш в джоба си и да си мислиш че ципа е закопчан и докопаното невъзможе дори да си помисли да падне някъде и да се запилее.Забрави всички ципове и копчета, събуди се, погали одеалото с което си завит, помириши магията, не се оплаквай, защото така обиждаш всички цветя в градината си и посяваш грозни плевели в нея.

Кажи, на глас, че има от какво да си доволен.И оценявай всяко следващо плодче на усилията ти - така те стават оправдани.И отсвири алчността.Помисли какво да сложиш в джоба си,а не само какво да извадиш от него.Помисли си какво ти можеш да направиш за живота си,а не какво той не ти "дава".А това дето ти го е "дал" не му го връщай чрез неоценяване, а приеми като дар.

Поливай си градината, хили се повече, чети, говори, пиши, гледай...ако можеш!!!!!