Когато Океанът се изправи
и те стресне във съня,
ти по пътя си не спирай,
той го прави,
за да ти покаже любовта.
Когато Океанът те залее
и те направи вир-вода,
ти по пътя си не спирай,
той го прави,
за да ти покаже емоцията.
Когато Океанът се разстели
и останеш сам в самата му среда,
ти по пътя си не спирай,
той го прави,
за да ти покаже вечността.
Когато Океанът се отдръпне
и на две пред теб се раздели
ти по пътя си не спирай,
а напред през чувствата върви.
Мини поне веднъж през Океана,
напий се с чар и красота
и кажи едва тогава,
че истински живял си на света.
Океанът на чувствата
leeneeann
цветята
обичам децата,защото са непоправимо искрени
защото са много умни
защото не се поддават на дресировка-те са отделни и самостоятелни личност малко след като навършат 2 и осъзнават това
защото виждат убягващи на възрастните звезди
защото са мънички магове и фокуси
защото не мислят как се обличат
защото сънуват това,което виждат
защото се страхуват да влизат на дълбоко
защото искат да играят с жълтите пионки
защото защитават
защото "си играят"
защото знаят какво е добро и зло без да ги учиш
защото танцуват
БТР казват,че децата са цветята на живота.Аз казвам,че обичам децата както като дете обичах шоколадовите бонбони.Иска ми се да имам много деца.Това,че ги обичам много не знам дали ще ме направи добър родител.Ще се постарая да бъда мислещ такъв.И да им внуша да не се плашат от нищо,да не са крайно рационални или крайно романтични и да слушат вътрешния глас,който няма да ги подведе
Глава в облаците
Всяка книга за войната остава дълго в мен или въобще не си отива.
Така е и с тази класическа история "любов по време на война" - британец идеалист и французойка не даваща два франка за това какво се случва по света по време на Гражданската война в Испания и последвалата я Втора Световна..и най-добрата им приятелка-испанка.
Пропита с изключително много тъга,историята ти задава въпроси за престъплението и наказанието,за справедливостта и благодарността,за капризите,за света,за промените,за приятелството..А и дава отговор на въпроса за вечната любов.Има ли я?
Оставам изтискан и тъжен след такъв край,чувствам как идеализма в мен се събужда,без никога да е заспивал,как вярата ми в доброто парадоксално се засилва.чувствам се убеден..
Абонамент за:
Публикации (Atom)
