http://jemima.wordpress.com/
Jemima означава гълъб.Kameyo в костенурка(яп.)
FAQ* или що се успахме малко
фак* защо с пастора прозряхме истината с година и 9-10 месеца закъснение?!
защо и есетата не пишем от 2 месеца?!
но нямаше кой да ми каже хахйа:)
(той се смееше и плюеше горчилка едновременно.да,вярно че не си миеше зъбите от 10-ти ноември(много ясно че протестираше),но горчивото идваше от осъзнаването на жалките последствия** от бездействието му)
*FUCK
**резултати на есайти-то
John Coffey is in heaven
Невъзможно е да останеш безразличен към историята на Джон Кофи,големият добър негър със свръхестествени сподобности, несправедливо осъден на смърт.Тънжото е подсилено от контрастиращата с външността му детинска същност и огромно сърце.Аналогично с Иисус, Джон изкупва греховете, но пък отмъщава, което не ми се върза много.
още за дребния човек с изкуствена власт, с която злоупостребява с кеф,и успява да се почувства значим единсвено като унижава и се гаври с беззащитния---- уникално изпълнение на Doug Hutchison,може би най-силното в целия филм.страхотна хипербола с напикаването:)направо евала(идва от evaluation)
и все пак отмъщението не ми хареса.не го разбирам.но може ми позицията ми против отмъщението е идеал.може би "В живота е друго", както ани скоро ми обясни
манджа с грозде
любовта е сляпа,животът е кратък-да бе!
аз гледам чрез любовта
а от живота на дали има по-вечно нещо
а като малък ядях гроздето с гозбата и много ми харесваше
аз гледам чрез любовта
а от живота на дали има по-вечно нещо
а като малък ядях гроздето с гозбата и много ми харесваше
like a tatoo
мирогледът на човек може да се промени за минути.не е нужно днес и утре Някой да се отнася към света така,както преди пет години или вчера.и това въобще не значи, че Някой вече не е същият.просто Някой не го мързи да мисли и експлорва.защо да се сърдиш на Някой, че гребе по-бързо или по-бавно от теб.защо това въобще да е лошо
песимизмът у някои е извинение за мързела им,казва далчев
течението потапя въображението
оскар уайлд определя ролята на изкуството като създаване на паралелен свят,нямащ общо с реалния.или друга реалност.аз си позволявам коментар поради две причини-my father не е съгласен с това,твърдейки че изкуството е неразривно свързано с реалността,дипендънт е,черпи своите сили от нея и ролята му е да я отразява.май единствено с последното не съм съгласен.внушенията на изкуството намират своето приложение в реалността, а може би и вдишват от нея, но обитават друг свят
този на себеизразяването.този на изобретателността,идейния,пъстрия,нерационалния и едновременно създаван от мощта на разума,неконвенционалния,нетрадиционния,неправилния,несхоластичния,неконвейеруем свят на измислеността,на оригиналността и спонтанността.вглъбен и летящ,привлекателен за ума,любопитен и страхотно интересен - света на въображението
на безкрайността!
втората причина е исканото от bard college суплементал есе за ролята на артс,по специфично на некомерсиалните форми на изкуство.моята теза е, че некомерсиалното изкуство живее в прекрасния свят на креативност и творчество.то е начин на някого да изрази себе си и идеите си,да прати своето съобщение,да потърси някаква истина,да попита и да помогне.некомерсиалното изкуство няма цел-то е творчество,комуникация със себе си,композиция на ума и живота,ако това се разбира като начин на (истинки)живот на ума.и още - като храна,въздух и светлина за 21-те грама мистериозно богатство някъде в/около всеки.на мен ми помага,позволявайки ми да надниквам в различни светове,да достигам до фундаментални истини като тази за реалността като субективен неконстантен елемент - все пак мозъка ни обработва информацията,която получава,със скорост 2000 бита в секунда.А за секунда той получава 400 000 000 000 бита - не греша в нулите,това са четиристотин милиарда.така че една двестамилионна част от истината може при всеки да се различава безкрайно,да бъде интерпретирана доста вариативно и многообразно.за мен теоретичната наука е некомерсиално изкуство,съчетавайки нестандартност и логика,находчивост и угъване на ума,креативност и смелост,опити и знания,време и проникновеност,мисъл и чувство,любопитство и гениалност!
дефинирам комерсиално изкуство - това с цел.там,по течението, има малко истинна привлекателност и летене.има модел,има правила.без значение е,но не харесвам мейнстрийм арт.
въображението е свобода.щом го унищожиш, всичко останало започва да умира.а елена казва
целта убива въображението
представи си!
познавам..
по пример на п.събев
..лекарка,не практикува от над 10 години,но поставя на всички близки,познати и съседи инжекции при нужда - работи сервитьорка/баруомънка в нейното кафе
..филолог,бивш асистент по руска в великотърновския(веднага след като е завършил му е предложнео мястото),бивш учител по литература,бивш шеф на образованието в общината ни - днес разпространява вестници
..историчка(довършва в СУ история) - работи като застрахователен агент
..писателка - днес все още пише и издава yeeeah!
майка ми обича да казва 'кой за каквото е учил'
тя е лекарката сервитьорка.баща ми е филологът,сестра ми е измамнкът със застраховките.те трябва да ме мотивират да уча в България и да продължа живота си тук.no comment
е,поне баба ми пише книги!и ги издава и на английски:)БРАВО
непозитивно
от semkiibonbonki
Непозитивно
положителните мисли са вредни за вашето здраве!
за вашия мозък
за вашето тяло
за вашето аз
те ги правят съвсем положителни
правилни
квадратно изправени
светли дотам
че светлината я няма,
защото няма пукната сянка
изпепеляващи.....
Непозитивно
положителните мисли са вредни за вашето здраве!
за вашия мозък
за вашето тяло
за вашето аз
те ги правят съвсем положителни
правилни
квадратно изправени
светли дотам
че светлината я няма,
защото няма пукната сянка
изпепеляващи.....
давай ако можеш
дали въобще съществуват дадености в нашия живот-семейството,дома,самия живот,грамотността,мечтите,очите?
отговорът не може да бъде напълно отрицателен, след като милиони хора се събуждат сутрин и поглеждайки през прозореца в мозъка им не се възпроизвежда електрическият сигнал в някой от хилядите милиарда неврони, преминаващ през дендритите и аксоните, развърлян от синапсите в цялата нервна верига, еквивалентен на мисълта "господи,колко е прекрасно, че в тази сутрин аз мога да отворя очи и да се зарадвам на снега/дъжда/слънцето/цветята/съблазнителната съседка.."В нашите мозъци се задействат съвсем различни неврологични взаимодействия, изразяващи "ех как ми се ще да не ходя на работа/у-ще и да се занимавам със загубените колеги/шефове/даскали/съученици/лелки в павилиона.Или "защо ми е толкова скучен живота,къде е магията".не виня тази ни непозитивна неблагоразположеност,защото житейският ни ракурс е захлупен,забутан някъде в дълбоката отрицателност в трети квадрант на декартовата координатна система.
съвсем друго посочвам като фатално,а именно склона или наклона на отношението ни към света в същата координатна система-отрицателен.Откакто Никола ми обясни формулата за изчисляването на този наклон,а и отпреди това, знам, че сметките показват неприятен резултат.Ако магията е налице - Магията, за която сутрин питаме, вместо да благословим всичко, което имаме, вместо да се радваме на живостта си, тогава ние приемаме тази магия като гарантирана, низчерпаема, недостатъчна и едва ли не незначителна.Е,това е срамното!Дори да можем да заживеем в най-сочния си сън, да притежаваме най-бленуваното, ще се появи по-бленувано,по-апетитно..а ако по чудо решим, че те това е мечтата и реалността в едно и няма по-"сто двайсет и четири каратово" съществуване, тази скъпоценност е нашия трофей, който не трябва да бъде защитаван от претендентите, който не трябва да бъде мотив,вдъхновение,въздух и цвете,което грижливо да поливаме,да му говорим,да го галим,да пазим от плевели.Това е нашата купа,стояща на камината.Точка
Циментирайки някакъв ачийвмънт преебава всички усилия и изкривява до неузнаваемост гореописваната линия.Стремейки се към нещо истински не ознaчава постигайки го да го сложиш в джоба си и да си мислиш че ципа е закопчан и докопаното невъзможе дори да си помисли да падне някъде и да се запилее.Забрави всички ципове и копчета, събуди се, погали одеалото с което си завит, помириши магията, не се оплаквай, защото така обиждаш всички цветя в градината си и посяваш грозни плевели в нея.
Кажи, на глас, че има от какво да си доволен.И оценявай всяко следващо плодче на усилията ти - така те стават оправдани.И отсвири алчността.Помисли какво да сложиш в джоба си,а не само какво да извадиш от него.Помисли си какво ти можеш да направиш за живота си,а не какво той не ти "дава".А това дето ти го е "дал" не му го връщай чрез неоценяване, а приеми като дар.
Поливай си градината, хили се повече, чети, говори, пиши, гледай...ако можеш!!!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
